Une fuite de l'amour

Така.Това РП е ограничено само за мен и Вили. Сюжет...хм,тайна.Ако ви е интересно - четете и ще разберете.
Това е.Още е началото,но после ще наберем скорост и ще се развихрим

Джулия Клод се сепна в съня си и не можа да заспи до сутринта.Когато дойде обичайното време за ставане,будилника го извести по най-досадния начин,но жената само го изключи уморено.Очите и бяха подпухнали от недоспиване,а червената и косата и все още беше чорлава.
Навлече полицейската униформа и си направи кафе.Горещата течност и подейства доста добре.Тъй като,изглежда,нямаше какво друго да направи,Джулия сметна за добре да тръгне за работа.Може пък да има задръстване,човек никога не може да е сигурен.
Заключи апартамента си и поздрави стария господин Франк,който много присърце взимаше задачата на пазач,след като миналата седмица бяха осуетили опит за обир.След това енергично заслиза по стълбите.Никога не използваше асансьори.Нямаше им доверие.
Долу я чакаше нейният син Форд и Крис О’Донъл.Както обикновено.Крис беше двадесет и четири годишен.Имаше черни очи,които гледаха похотливо почти винаги и черна коса,с която много се гордееше.Като цяло беше много привлекателен и може би от там идваше самочувствието,че може да има всяка.
- Изглеждаш страхотно днес,Джулия. – поздрави я Крис и нарочно я огледа.Цялата.Джули мразеше това.
- Разкарай се,Крис. – ядно му отвърна тя.
- Стига,скъпа.Знаеш,че не можеш да ми устоиш. – засмя се мъжът и прокара пръсти през косата си.
-Самозалъгвай се колкото щеш. – отвърна му Джулия и завъртя ключа.Изкара колата на заден и потегли.
През целият път кара спокойно,но когато спря пред участъка някакво лошо предчувствие я връхлетя. Тръсна глава.Надяваше се само то да не е свързано с много случаи на побоища и пиянствания,че напоследък и идваха в повече.

В развитие Брой мнения : 100 Registration date : 06.12.2007

Значи..като за начало,заглавието означава "Бягство от любовта".Не бързайте да се озадачавате,и за това има време.Ето и малко пикс на героите.
Джулия
Джон
Хейли
Брандън

-Ставай,пиянде такова-извика изнервено мъжът и го изрита в корема.Той се сви на две,но не каза нищо,само се усмихна насилствено.
-Кой е пиянде бе,любовнико?-изсъска с насмешка.И двамата се засмяха и смехът им отекна в празната хотелска стая.Бяха решили,че не се нуждаят от гардероб и бюро,затова ги бяха преместили в съседната стая.Имаше само две легла и прозорци,покрити с тежки завеси.
-Говоря сериозноДжонатан,вдиигни си задника от леглото,имаме работа за вършене!-изръмжа правия мъж и се наведе да вземе някакъв паднал лист от земята.
-Да,да,добре-измърмори Джон и се изправи,затърсвяйки с поглед тениската си.
-Хвърлих я през прозореца-промърмори Брандън-Беше отвратителна.Вземи пари и си купи свястна блуза,така ли мислиш да се появиш в банката?
-Банка?О..днес е обира,нали?
-Не,глупако,просто се шегувах.Разбира се,че е днес!Казах ти да не пиеш толкова много снощи,но ти не,та не.А сега се оправяй и зареди автомата.И си вземи ножа.Отивам да докарам колата,че снощи я паркирах едва на 10-то ниво.-Бран се изправи,грабвайки ключовете от нощното шкафче и тръгна към вратата.Преди да изчезне от стаята погледна през рамо Джон,който се бе навел,гледайки под леглото си.
Затвори след себе си и забърза към асансьорите.Тананикаше си някаква непозната за самия него мелодия,която обаче го подтискаше,незнайно защо.За днес двамата с Джон бяха планирали голям удар в една от централните банки в града,а шанса да успеят да изнесат парите беше 1 на 1000.И все пак-нямаше невъзможни неща за тях двамата.Бяха екип от както се помнеше.Още от хлапета,когато се запознаха в дома за сираци.Джонатан беше изоставен от родителите,а тези на Брандън бяха загинали при автмобилна катастрофа.Докато гледаше отражението си в огледалото,пред очите му сякаш на лента мина момента,когато се бяха оттървали от социалните служби.И оттогава бяха крадци.Банки,офиси,дори и самолети-бяха обирали милиони хора,но сякаш пари никога не им достигаха,затова постоянно се налагаше да рискуват.
-Здравейте,господин Леърс-поздрави мазно рецепциониста.Бран му се усмихна насила и излезе пред хотела,стъпил върху приятния червен килим.Чакаше пиколото да се появи,и да му даде ключовете за колата.
Само след няколко минути пред него спря виненочервено кабрио,оставяйки мръсни следи по пътя.Брандън се ухили широко,гледайки колата.За нула време можеше да си я присвои,но за какво му беше,щом имаше собствен джип?Един пълничък младеж се завтече покрай него да отвори вратата на кабриото.
-Mademoiselle,Mort.C'est une grande suprise!Ben..L'hotel Rivoli est tres heureux de vous accepter ici*.-мърмореше под носа момченцето.
-Oui,oui,j'ai travail maintenant,je n'ai pas de temps de t'ecouter!-отговори му ядосано жената и го подмина.Когато обаче застана рамо до рамо с Брандън,тя изгледа мъжът,повдигайки едната си вежда.Бран само наклони глава със самодоволна усмивка.
-Хейли Морт-подаде му ръка,а той само се разсмя.Пое китката й и я целуна,правейки и лек реверанс.
-За мен е чест,госпожице.
-Не можеш да ме излъжеш много лесно,повярвай.-тя издърпа ръката си и забърза към входа.
-Хейли-извика Бран и се извърна през рамо-Брандън Леърс.
-Все едно-отвърна замислено жената и прекрачи прака на хотела,докато мъжът вече поемаше ключовете от колата си.
Но тогава още не знаеха колко важна беше тази среща..

*-Госпожице Морт!Това е голяма изненада.Ъ..Хотел "Риволи" е много щастлив да Ви приеме тук.
-Да,да,сега имам работа,нямам време да те слушам.

Телефонът иззвъня.Джулия вдигна.
- Ало,ало,полицията ли е? – викна женски глас в слушалката.Джули лесно можеше да се досети,че жената е в истерия.
- Да,госпожо.Кажете. – Толкова и се спеше,че и беше все едно дали говори с госпожа или госпожица.По вероятно беше първото.
- Обират съседният апартамент! – извика жената.
- Дайте адреса ,госпожо.Веднага ще изпратим хора. – отвърна Джулия,внезапно заинтригуване.Обир.Крадците бяха по вкуса и.Страхотно ще се получи като им щракне белезниците.
Записа адреса,който и продиктува жената и я накара да го повтори,защото имаше чувството,че е объркала нещо.След като отстрани неточностите затвори и съобщи за обира.Изпратиха две коли,но началника настоя тя да остане.
- Нужна си ми тук. – бе и казал началник Палмър. Стивън Палмър беше пълен човек,с добродушно лице.Някак прекалено се вписваше в идеята за началник на полицията.Като в книгите.
Телефонът отново иззвъня.Клод си помисли,че скоро трябва да наеме секретарка.Цялата тая работа и се струваше досадна.
- Ало.Полицейският участък.Джулия Клод слуша. – забрави чина.Сигурно я бяха помислили за секретарката.Побърза да поправи грешката си – Полицай Джулия Клод. – Взе химикалката и записа часа на обаждането.Стандартна процедура.
- Обажда се агент Хейли Морт от ФБР. – Джулия се изпъна на стола.Работата ставаше дебела.Спомни си чувството,което я връхлетя сутринта.
- Какво се е случило? – Джули преглътна.Не беше хубаво.Никак не беше.
- Намирам се в хотел „Риволи”.Тук има отдавна издирван крадец.Изпратете подкрепление. – нареди Морт.
- Разчитайте на нас. – отвърна червенокосата,макар че осъзна колко глупаво звучат думите и.Чу се тракване. – Началник Палмър!
- Какво има,Клод? – сърдито викна Палмър.Изглежда и на него не му беше ден.
- Някаква агентка от ФБР се обади.Каза,че се намира в хотел „Риволи”.Имала нужда от подкрепление.
Всичко това беше съобщено на един дъх и началника едва не се поля с второто си кафе за днес.
- ФБР!?
- Точно така,началник. – потвърди жената. – Началник,подкрепление. – напомни му,като видя,че Палмър потъна в своите си мисли.
- Изпрати…пет коли.Мисля,че са достатъчни.И ти отиваш.Джаксън,Стивънс, Купър,Дибърдий…дежурни са някъде по пътя.По-добре ги мобилизирай.По-бързо ще стигнат.
Жената кимна,взе ключовете от служебната полицейска кола и излезе на бегом от участъка.Влезе в колата,запали и потегли към хотела.По пътя се обади по радиостанцията на ченгетата,които според нея нямаше да се покрият в най-напечения момент.Покрай нея профуча черен шевролет и ако ФБР не се нуждаеха от подкрепление,би обърнала и лепнала една глоба на нещастника.Но не и сега.
Когато пристигна Купър и Дибърдий,заедно с партньорите си,вече бяха там.
- Очаква ни луд купон,а,момчета? – захили се Джулия.
- Време е за рокендрол. – смигна и Дибърдий.
- Какво е положението? – попита сериозно Клод.
- Горе е открита престрелка. – отвърна и Купър и посочи нагоре. – Тая от ФБР е яка мадама.Не се дава лесно.
- Тогава за какво сме и ние?
- Има още един. – този път се обади партньорът на Купър – Ричард някой-си.
- Аха.И ние ще си седим тук и ще си пием кафето,така ли? –язвително подхвърли жената.
- Не бързай със заключенията,Джус.Би било приятно,наистина.Наш’то приятелче е приклещено на първия етаж.
- Сигурен ли си? – попита Джулия и вдигна поглед към едрия Дибърдий. – И не ме наричай така,моля.
- По-сигурен няма накъде.Ако беше избягал щяхме да го видим.Няма друг вход освен отпред,а пътят на горе му е блокиран от Стивънс и Рей.
- О!Значи и те са тук.
- Те бяха най-близо.
- Е,тогава да се позабавляваме.

В развитие Брой мнения : 100 Registration date : 06.12.2007

-Много си смел като се криеш,а глупако?-подвикна ядосано Хейли,опряла гръб на една от стените в коридора.Чуваше,че на по-долните се разнасят звуци от куршуми,но се бе отказала да се притеснява за местната полиция.Имаше си нейна работа.Зареди пистолета с нови 20 патрона и внимателно го вдигна до гърдите си.
-Разбира се,кукло,специално за теб-отвърна гласът на Джон и отекна на празния етаж.Морт се разсмя.Колко бе глупав.Направи няколко бързи и тихи крачки и ритна изрита вратата към стаичката на камериерките.Тя се откърти от пантите и попадна върху Джон,който се бе заврял зад нея.Той изруга високо и се премести,стреляйки точно и премерено по Хейли.Жената се смееше,докато избягваше куршумите като на филм.Един я уцели в рамото,но тя се направи,че не забелязва,а просто изтича навън.Джонатан я последва,осъзнавайки,че сега е единствения му шанс да я убие и да изчезне.Хейли тичаше към стълбите,стреляйки без да гледа,но високите токчета й не й помагаха в бързината.
-Върни се,кукло!-изкрещя Джон,вече на метри от нея.Морт се закова на място и се обърна,гледайки го с лъчезарна усмивка.
-Tu vas mourrir vraiment rapide,je promets*-прати му въздушна целувка и се наведе точно навреме,за да избегне 15-те куршума,които мъжът запрати по нея.
-Стига игрички,да свършваме!-Хейли се разсмя при тези негови думи.Точно отсреща беше вратата за стълбите.Ако успееше да го накара да слезе на долния етаж,полицията безпроблемно щеше да го хване.Събу обувките си и подаде око от скривалището си.Джон стоеше,вдигнал високо оръжието и я чакаше да се покаже.
Морт изскочи изневиделица и запрати обувките с токчето,право към главата му.Избута вратата със здравото си рамо и се втурна надолу към третия етаж.Даnо подкреплението си беше свършило работата.
БАМ!Силен трясък я накара да залегне и за миг тя осъзна,че в другото крило на хотела бе избухнала бомба.Полицията се бе качила от онази страна,а сега имаше бомба..
-Merde**!-изкрещя силно и отвори прозорците на площадката между две стълбища.Беше на четвъртия етаж,а отдолу имаше храсти.-О,защо все на мен?-Рамото вече започваше да я боли убийствено много,а и беше боса.Въздъхна тежко и се качи на перваза.Само на метър имаше водосточна тръба,ако успееше да се спусне по нея,всичко щеше да е наред.
-Къде сии?-беше гласът на Джон,който вече я наближаваше.
-О,дано оживея-пожела си на глас Хейли и се хвърли от прозореца.Успя да улови тръбата,но съдбра ризата и полата си.Слизаше бавно,макар стъпалата й да пареха от болка,а ръката й да кървеше убийствено."Само още малко"-помисли си обнадеждено,поглеждайки през рамо надолу.След по-малко от 10 минути стоеше между храстите,дишайки тежко.Криеше се от прозорците на хотела,защото бе убедена,че проклетия Джонатан в момента е надвесен през прозореца,откъдето бе скочила.Зареди пистолета за последен път и бавно запристъпва към предната част на хотела.Никой не стреля по нея,което я озадачи до голяма степен.
-Ей!-извика,забелязвайки един мъж в униформа.Той се опули насреща й,потрепервайки като листо-Заведи ме при началника ви и то веднага.
-Аз..да,разбира се.-мъжът,или по-скоро момчето,заситни към входа.Там стояха три полицейки коли,а самите полицаи стояха подпряни на колите и наблюдаваха входа.Точно в момента се смееха на някаква шега.
-Много ли ви е забавно,а?-скастри ги студено Хейли,приближавайки се.Някъде зад гърба й се чу скърцане на гуми,а после черен джип изхвърча на пътя и забягна.Морт поклати неодобрително глава.-Какво сте ми виснали тук отпред?Когато искам подкрепление,не искам лентяи!Запомнете го,защото сега изглежда доста време ще се наложи да остана в това проклето градче!
-Госпожице Морт-започна мъж,на чиято значка пишеше Купър-Ние мислехме,че..че..
-Какво сте си мислели?Че аз се обадих само защото ми беше скучно в асансьора ли?Или че само за вас си мечтая,да ви видя хуабвите униформи!?Всички по колите,бързо,отиваме в участака и ще видим какво ще каже началника ви по въпроса с вашето забавно отношение към престрелките и към истинските случаи.Ако изпуснем тези двамата,ви обещавам,че всичките ще ви уволнят!-тя ги огледа един по един с каменното си изражение.Погледа й се спря на Джулия и тя я огледа от глава до пети-Ти!Идваш с мен,за да чуя за колегите ти.
-Но мадам,тя..
-Мадмоизел-поправи го Морт-Искам жена,защото мъжете сте лъжливи.Хайде всички по колите,наредих!
Тя грабна ключовете си от едно момче-пиколо,което стоеше до входа,треперейки като лист.Тикна в ръцете му 500 долара и прошепна:
-Дай ги на управителя.Съжалявам за безпокойството и щетите.
А после се обърна и следвана от Джулия,се качиха в кабриото.Хейли излезе на пътя с мръсна газ.

*-Ще умреш наистина бързо,обещавам.
**По дяволите!

Началник Палмър никак няма да е доволен,ама никак.Трябваше някак да оправи нещата.Тъй като Морт мълчеше,Джулия сметна за благоразумно да си отваря устата,само като и наредят.Така поне може и да спести малко главоболия.И без това очакваше едно скоро…след конското,което щеше да отнесе.
- Е? – обади се най-сетне Хейли,когато спряха на един светофар.
- Всичко ли? - вдигна вежди Джулия.
- Всичко,разбира се. – ядно отвърна другата.
- Ами добре тогава.Вие се обадихте за подкрепление и го получихте.Доколкото разбрах е имало втори заподозрян,който обаче е бил приклещен. – някак си това и се струваше адски глупаво.Чувстваше се по-ниска и от тревата. – Надявам се да не продължи дълго,защото Стивънс и Рей още са там.Сигурно сте чули бомбата. – Клод присви очите срещу слънцето.
- О,да,чух я.На вас ви се стори много забавно,а? – подхвърли агентката.
- Не разбирате. – засрамено отвърна Джулия. – Нямахме причини да се притесняваме.Стивънс и Рей са едни от най-добрите ни полицаи.Но не се обадиха и се разтревожих…
- Може би на началникът ти ще му стане по-ясно. – констатира другата жена и зави рязко,като едва не се блъсна в една кола.Собственикът на другата изруга и размаха юмрука си.
- Нарушение. – промърмори Джулия,но така,че агентката да не я чуе.
Остатъкът от пътя преминаха мълчаливо,защото някак теми на разговор липсваха.

В развитие Брой мнения : 100 Registration date : 06.12.2007

-Виж,Джулия,този случай е много важен за мен-каза Хейли,когато спряха на паркинга пред сградата на полицията-Заподозрените се казват Брандън Леърс и Джонатан Чейз.Издирват ги от 6 години,ние и ЦРУ ги гоним по петите,но някак все ни се измъкват.
-О..те..-Джулс понечи да отговори нещо,но думи не й достигнаха.
-Джон застреля партньора ми преди 3 месеца.Партньор и брат,да сме честни.Николас Морт.Беше с 2 години по-голям от мен.Затова днес бяха сама.Наясно съм,че местната полиция се плаши от Федералното бюро,и точно по тази причина използвах това,за да ви накарам да дойдете.Но вие ме разочаровахте много.6-тима полицаи да стоят отвън и да се взират във входа.И между другото-не знам кой са пшреследвали другите двама глупаци,но аз оставих Леърс на входа да чака пиколо.
-Моля?-полицайката стоеше втрещена.Защо й казваше всичко това?-Вие сте го оставили,вместо да го закопчаете.
-Разбира се.Щеше да ми е много по-лесно първо да застрелям приятелчето му,а после да го накарам да се предаде.Исках само да дойдете пред хотела и да го запушите.Като цяло,целия хотел,не само главния вход.А и,приятелити са мъртви.Нали не си очаквала,че ще оцелеят след бомба,създадена от федерални агенти за борба срещу тероризма?
Червенокосата не отговори нищо,а Хейли сметна за добре,че е време и тя да замълчи.Слезе от колата,нахлузвайки чехлите,които бе метнала на задната седалка преди да тръгна от Ню Йорк.Лос Анджелис наистина бе нещо опасно.Не чувстваше цялата си лява ръка,а половината от бялата й риза се бе напоила с кръв.Двете с Джулия повървяха малко и влязоха заедно в сградата.Отвсякъде се обръщаха полицаи с любопитни лица.На няколко пъти Морт подвикна:"Дърти клюкарки",но повечето хора сметнаха за ненеобходимо да й отговарят.
Кабинета на началника Палмър се намираше на третия етаж,във възможно най-забутания кът на коридора.Изкачването беше неприятно и уморително,особено за наранените стъпала на Хейли.Отвори вратата без да чука и подкани Джулия да влезе вътре заедно с нея.Началника се изправи рязко,чупейки пръсти.Очевидно беше научил за провала и преди тя да се появи.
-Толкова съжалявам,г-це Морт.Обещавам,ще ги уволня всичките,ще ги накажа!Такова безобразие,не мога да повярвам,точно моя екип..-мърмореше си Палмър,но Хейли само му се усмихна топло.
-Не се безпокойте,не ги наказвайте.Ще са ни нужни.Към 3 часа пратете 6 коли с по 3 въооръжени към централната банка.Още 6 коли да запушат главните пътища и да затворят Южната магистрала.Летището,гарата,автобусите-всичко спряно.Центъра да е отцепен.-говореше му високо и ясно,а плешивия мъж само кимаше ли кимаше.-Живи.Искам ги и двамата живи,не ме интересува обаче дали ще са с кръвопролитни рани.Никаква стрелба по сърцето и главата.Ако се получи грешка,ще се плаша.Екип от ФБР пристига след половин час,специалните части ще се отзоват ако е нужно.Хеликоптери кръжата над града и повярвайте ми,не са за някаква телевизия.Трябва да хванем тези двамата и то на всяка цена!-наведе се напред,впивайки зелените си очи в тези на началника.Той отново кимна,но този път рязко и отсечено-Добре.Сега ние излизаме-даде знак на Джулс да я последва.
-Какво искате от мен?-попита полицайката
-Кафе.Искам да ми кажеш къде се продава кафе.Днес ще дойдеш с мен в банката към 2 часа,да видим дали моите любимци въобще се появят.Ще те изпитвам,имай го впредвид.-Морт вървеше безцелно по коридорите,оглеждайки се за машина.Джулия я поведе към малкото им кафенце на последния етаж.Настаниха се на една маса до прозореца.
-Какво имате превид?
-Говори ми на "ти"-помоли Хейли-Имам предвид,че днес ще видя как се справяш със задачите си.Защото,искрено да си признаем,не можах да разбера колко си добра на днешната мисия.На всичкото отгоре,трябва да спреш да вдигаш телефона като секретарка.Не се унижавай.
-Да,знам-въздъхна Джулия-Просто все се оказвам най-близо.Мисля,че трябва да стана секретарка,може да ми отива.
Хейли се разсмя,но остра болка я прободе.
-О,вие сте ранене-разбра червенокосата-Нека ви заведа до нашия лекар.Не е много добър,но може да ви помогне.
Морт не каза нищо.Усещаше,че лицето й пребледнява от загубата на кръв.Това бе възможно най-малката рана,която бе получавала от години насам.Какво ли не й се бе случвало-куршум,минал през хранопровода,апандисит,забит във врата нож,два счупени глезена.Понякога си мислеше,че да е наранена,е просто нейния живот.Лекаря бе смешен-нисък,дебел,с гола глава и огромни очила лупи.Ходеше насам натам с малките си крачета и сипеше какви ли не ругатни по адрес на куршума.
-Добре,че е толкова мъничък и не е успял да засегне нервните ви възли-каза й успокоително
-О,засегна ги,повярвайте ми-кимна му ухилено Хейли
-Много сте щастлива за ранена,госпожице.
-Свикнала съм-тя се опита да свие рамене,но осъзна,че не може.
-Какво ще кажете скъпата ми Джулия да ви метне до болницата и да ви извадят куршума?страхувам се,че мога само да влоша нещата.-той се хвана за главата,вайкайки се.
-Ами направете го-подкани го с жест с глава.
-А не,после Палмър да ме заколи.Хайде,хайде,отивай с Джулия,отивай-буквално я изпъди пред кабинета.
Клод бе седнала на близкия стол и четеше замислено някакъв доклад.Хейли се прокашля силно,за да привлече вниманието й.Джулс набързо отиде до нея и се усмихна.
-Колко е часа?
-Ами..около 1 и половина.Защо?
-Имаме време да отскочим до болницата ви-Морт й кимна-Ще ме закараш ли?
-Защо не?
Джулия вече не виждаше в лицето на Хейли само онази студена агентка,която не чуватваше болката от куршум.Вече й се струваше човек,а това си беше изключително голям напредък.

- Предпочитам да те закарам с моята кола. – замислено каза Джулия,като видя,че Хейли се насочва към кабриото си.Хейли изглежда проведе някаква вътрешна борба със себе си,но накрая склони. – Моят бебчо може да изглежда малко раздрънкан,но яде километрите като нищо. – гордо я осведоми червенокосата.Морт се усмихна.
Двете се качиха.Един тийнейджър,който седеше на близо ги удостои с усмивка и прокара пръсти по косата си.Джули изкара колата на заден.Стори и се,че получи deja vu. Болницата „Рейндсвейл” не беше много далеч.А тъй като Клод беше добре запозната с района и всички тайни улички щяха да минат през шест пресечки и три светофара.
Искаше и се да каже нещо,но думите някак все замираха на върха на езика и.Барабанеше с пръсти по кормилото,а очите и,по навик,следяха пътната обстановка.Не забеляза нарушения и това и достави странно задоволство.
Хейли гледаше през прозореца и не даваше вид,че допреди малко е имало престрелка на четвъртия етаж на хотел и ръката и кървеше обилно.
Светофара светна червено.
Джулия си помисли за колко малко щеше да се размине.Не и се искаше да се бави много.
- Знаеш ли… - започна тя и гласът и се стори странно висок в надвисналата тишина. – И аз изгубих партньор.В улична престрелка.Дилъри на наркотици.Бяха хлапета… - Жената стисна здраво кормилото и кокалчетата на пръстите и побеляха.Хейли се беше обърнала към нея.Джулия не можа да определи дали по лицето и е изписано съжаление или удивление. – Исках просто да знаеш,че разбирам как се чувстваш.
Светна зелено.
Джулия потегли.
Отново мълчаха.И продължиха да мълчат,докато не стигнаха болницата.Не чакаха много,понеже раната на Хейли беше наистина зле и трябваше бързо да спрат кървенето.Двете жени се разделиха само с поглед и като че ли сключиха някаква няма сделка.Джулия отиде за кафе,но след първата глътка откри,че не и се пие.
Очакваше я един дълъг ден.
Ужасно дълъг ден.
А дори не смееше да предполага какво я очаква.

В развитие Брой мнения : 100 Registration date : 06.12.2007

-Ей сега ще ви сложим упойка,госпожице,не се безпокойте,знам,че ви боли-докоторът монтонно нареждаше,докато караха Хейли към операционната.Жената се изсмя при тези думи.
-Никакви упойки,старче,хващай скалпела и вади куршума,нямам цял ден да те чакам.-каза му сериозно,а лекарят се опули насреща й.Тази жена да не ми да беше луда?Без упойка болката щеше да е съкрушителна!
-Ама вие..вие да не си изгубихте ума случайно?-изписка отчаяно мъжът-Никакви такива,ще ви сложим само малко ,обещавам!
Преди да е отговорила,някой заби инжекция в десния й крак и бавно,но сигурно погледа й започна да се замъглява.Долен нещастник!Със сетни сили вдигна ръка,опитайки се да нацели момента,когато докторът е надвесен над рамото й.Дръпна го за яката,или някъде около врата,и го приближи до себе си.Старческия му дъх се изля върху лицето й,но тя го пренебрегна.
-Вади куршума веднага и без повече издънки!-просъска му,а след това отпусна хватката си.Не й достигаше сила.-Федералните няма да са доволни ако успорвате решението ми!
-Аз..аз..ох,майната ви,госпожо,да извадим проклетия куршум!-Хейлс се засмя.Поне беше боен,което значеше,че нямаше да я измъчва с часове за проклетата рана.
Всички стана като в една просъница-чувстваше нечовешката болка в рамото си,сякаш туко що й бяха отрязали цялата лява ръка,но сливайки се с мислите й за днешния следобед,сякаш тя наляваше ли намяляваше.Докато измъкваше сантиметър по сантиметър куршума,пред очите на Хейли сякаш се появи брат й,с все същата харизматична усмивка.Но изчезна само за миг.Докато се опомни,вече излизаше зашита от лекарския кабинет под многото ругатни на старчето.

-Ти си едно смотано копеле!-изкрещя ядосано Джон и го замери с някаква обувка,която му попадна пред очите-Тя ти е казала името си!Ти я познаваш,защо не я спря?!
Брандън не отговори,а само заби поглед в земята.Не я беше познал,по дяволите!Беше видял просто онази красавица с късата черна пола,която слезе от кабирото и вместо да мисли за името й,се бе заел да изучава лицето,косата й,всичко.Беше му харесала.Поне на външен вид,докато не откри,че всъщност тя е агент.Само полицейските сирени му помогнаха да се опомни достатъчно бързо,за да избягат.
-Не е вярно-изсъска-Престани да ме обвиняваш!
-Ама и ти си едно лайно!Разбира се,че си виновен!
-Както и да е,Джонатан,сядай и мисли как ще влезем в банката!-смъмри го Бран на ръба да избухне.
-Никакъв обир няма да правя днес-другия мъж се изплю на паркета.Бяха отишли в един от "кварталите на бълхите",както ги наричаха ,и бяха влязли в някакъв празен хан.Само един куршум,и мястото вече беше тяхно.Мръсно,грозно и нечисто.Точно като тях?
Бран се изсмя хрипливо.
-Тогава ще трябва да почистим това място и да се захванем за работа.Парите свършват.Нямаме дори за храна-засмя се.Джон не се усмихна.Вдигна едната си вежда с доста сърдито изражение.
-Хуу'.Ама като кукличката ни залови и убие,да не ми се вайкаш,става ли?
-Става.И все пак-ти каза,че си я ранил,а видя колко са кадърни местните.Хейли Морт няма да ни спипа.Или поне няма да е днес.-по лицето на Брандън Леърс изби фанатична усмивка.

-Господи,направо са те осакатили-изсмя се Джулия,гледайки как Хейли пристъпва бавно към нея с някакво измъчено изражение.
-По-лошо.Не ми сложиха упойка.Нямах време за такава.Следващия път ми напомни да не идвам тук,защото няма да ме приемат-двете се засмяха,вървейки надолу по стълбите-Час?
-2 без 5.Доста бързо свърши "операцията".
-Чиста загуба на време.Банкс вече трябва да е пристигнал,затова направо към летището.Новия терминал.-гласът на Морт за миг бе възвърнал студенината си.Като агент тя трябваше да бъде строга,не да се огъва при всяко ново запознанство.И все пак нещо й подсказваше,че с Джулия можеха да станат добър екип.

Джулия предложи да изчака навън,при колата.След кратко мълчание Хейли се съгласи и отиде да намери Банкс и останалите четирима.Под мишницата на Джулия имаше вестник.Бе отказала да чете,защото мислите и постоянно летяха в друга посока.Беше се облегнала на колата си и несъзнателно поглеждаше към часовника си през всеки три минути.
Четири стюардеси излязоха от летището и се отправиха към паркинга,където ги очакваха лъскави коли,влачейки куфарите си.Джулия подсъзнателно им завидя.Спомняше си колко мечтаеше да стане стюардеса.В началото амбицията и се дължеше на униформите,но след като за първи път летя със самолет,направо се влюби в усещането.Тревогата,гъделичкането в стомаха при излитането,страхотните гледки…всичко това и носеше наслада.Но майка и – единствената ,на която бе намекнала за намерението си – потуши надеждата и с всички налични доводи.Беше адвокат и добре си разбираше от работата.
Джули погледна часовника си.Беше два часът и тридесет и две минути.Хейли се беше забавила достатъчно дълго за да предизвика безпокойство у червенокосата.И тъкмо,когато мислеше да влезе и да я потърси,видя Морт да излиза,заедно с петима мъже.Строгото изражение беше застинало като маска на лицето и,а мъжът,на който обясняваше нещо,изглеждаше дори по страшен и от нея.Клод потръпна.Имаше чувството,че говорят за провала по-рано.
Когато наближиха Джулия забеляза,че всички са досущ като статуи.Изведнъж се почувства много не на място.Държеше главата си изправена,но очите и бяха приковани в земята.След случката днес се чувстваше недостойна да стои пред тях.Сякаш беше слугиня в близост до крал.Изведнъж се сети за началника.Беше толкова разгневен,че Джулия щеше да се зарадва,ако остане секретарка.
-Полицай Джулия Клод. – съобщи един от мъжете,вероятно Банкс.За момент червенокосата вдигна вежди,сякаш искаше да покаже,че много добре си знае името,но бързо си спомни коя е тя и кои са те.

В развитие Брой мнения : 100 Registration date : 06.12.2007

-Стига си нервничил-възропта ядосано Джон,когато гледаше как ръцете на колегата му трперят върху перваза на прозореца.Бран стоеше загледан в ясното небе.Не се предвиждаха никакви природни неудобства и все пак чувстваше със сетивата си,че нещо не е наред.Странното чувство на безпокойство се бе загнездило в стомаха му,сеейки семената на раздора.От половин час насам,на три пъти двамата с Джонатан за малко да се сбият.
Мисълта за нея го побъркваше.Не и съмняваше,че ще е там,че ще трябва да се изправи срещу нея.Но онази хладнокръвна французойка го привличаше и той не знаеше защо!По дяволите,нямаше да й се даде така лесно.Може би точно това бе целяла със срещата им на входа,тя бе знаела кой е..Бран признаваше пред себе си,че ако бе вложил малко от ума си в това да се замисли кой стои пред него,и той щеше да я разпознае..
-Не знам дали ще успеем,приятелю-промълви объркан от самия себе си.
-Преди час звучеше по различн начин!
-Преди час си представях как Хейли Морт умира от кръвпролитната рана,която уж си й нанесъл,но когато се обадих в местната болница и попитах за нея,те ми заявиха,че госпожицата е излязла оттам зашита и в съвсем добро настроение!
-Разбира се,че няма да умре-потвърди Джон,въпреки че беше очаквал съвсем различно развитие на нещата-Тя ще ни чака в банката,Бран,ние просто не трябва да й позволяваме да излиза..или поне не жива.
-Ти уби брат й.
-Копелето се изпречи на пътя ми!-извика Джон..Имаше дразнещия навик да се пали и от най-малката забележка.Докато Брандън беше обикновено спокоен и много хладнокръвен,Джон беше дърззък,безрасъден и донякъде луд.Ако не вършеше толкова зло на обществото,може би щеше да бъде герой.Но само може би.
-Да,и ножа ти случайно се опря в гърлото му.Не се безпокой,не те виня.Просто знам,че така си навлякохме още голяма част от гнева й.
-Не ми пука.Онази кукла ще си плати за всичките ни обири,които прецака и за всичките пари,които загубихме заради нея.
-Да,добре-съгласи се Бран и сви рамене.Извърна глава към Джон и се вгледа в лицето му.Тъмносините му очи пробляснаха с пламък.
-Elle ne mourra jamais…
-Какво каза?-изпелтечи ядосано Джонатан и събра веждите си на носа.
-На френски значи,че тя никога няма да умре..И двамата го знам,и двамата го усещаме.Днес ще е поредния път,в който ще я срещнем,днес е поредния път,в който ще..
-Няма да загубим!И стига с тези философки фрази,време за шоу.
Брандън се ухили при тези думи.Тръсна глава, прогонвайки всички тъжни мисли за нея от главата си и се наведе,за да извади оръжията от под леглото.Измъкна черния сак и започна да нареща пушките и пистолетите по леглата.Прибра два черни пистолета във вътрешните си джобове,един,зареден с приспивателни зад колана си и един джобен нощ,който сложи в обувката си.Джон до него се зареди с три пистолета и една пушка.Грабнаха два-три черни чувала за боклуци и се запътуха навън,Бронирания черен хамър ги чакаше точно пред сградата и се качиха.Бран запали и колата изръмжа заплашително.
-Време е за купон.-изръмжа доволно Джонатан и сложи колана си.
Бран само се усмихна.Беше време да видят докога късмета ще ги спасява от смъртта,до кога ще имат шанса да се надсмиват над останалите,докога красивото острие на косата щеше да ги пропуска и кой щеше да плати този път за техните грешки.
Колата се движеше с цялата си изящност по пътя,докато подминаваха светофари на червено,пешеходни пътеки без да спират,а знаковете STOP сякаш бяха част от ектериора.Брандън смянше скоростите с едно леко движение и се отпускаше изцяло,докато караше.Де да можеше да продължи така вечно..Но не,очакваше го нещо опасно,нещо,което бе правил милиони пъти,но никога с такава тръпка в сърцето..

Двете жени влязоха в банката.Бяха се разделили с другите агенти няколко пресечки преди банката.Така щяха да свалят подозренията до минимум.Вървяха спокойно и непринудено.Поне отстрани изглеждаше така.И двете чувстваха безпокойството от предстоящите събития,но при Джулия това бе по-видно,поне за Хейли.От време на време червенокосата прокарваше пръсти през мястото,където се предполагаше,че стои пистолета и,за да се увери,че той все още е там.
Часът бе почти три.Прикритието им бе просто – щяха да вземат заем.Опашката сякаш беше дълга километри,така че двете се надяваха,че докато техният ред дойде,работата ще е приключила.
-Не се оглеждай непрекъснато! - строго каза Хейли на другата.
Джулия се стресна от забележката и изломоти нещо неясно.Морт разбираше чудесно как се чувства тя.
-Хайде.Трябва да говорим за нещо. – допълни французойката.Съзнаваше,че колкото и да им се наложи да чакат,не може да седят мълчаливо през цялото време.
-Ами… - подзе Клод,но в същият момент се чуха изстрели.Няколко жени изпищяха.Повечето хора хукнаха към изхода,но настана такава суматоха,че никой не можа да излезе.По късно щеше да се разбере,че причината е била двамата мъже с автомати в ръцете.
Няколко човека съобразиха и залегнаха на земята.
Джулия усети обгръщащата я паника на хората и я почувства двойно повече в себе си.Единият от мъжете изкрещя нещо,но тя не го чу.Хейли седеше спокойно и Джули не успя да си обясни поведението и в този момент.Със светкавично движение извади пистолета си и го насочи към първия мъж,който попадна пред очите и.Точно в този момент той гледаше към току-що залегналите хора и вероятно тъкмо тръгваше към касиерките,които бяха примрели от страх.Ръцете и изведнъж затрепериха.Спомни си,че Хейли бе дала да разбере на началник Палмър,че ги иска живи.Нали не искаш да провалиш работата отново,Джули?
Тези мисли минаха през главата и за секунда,но тя бе достатъчно дълга,за да предизвика последвалите събития.Другият мъж видя насочения пистолет и извика на „мишената” да се пази.Мишената очевидно беше Джонатан Чейз. Той отскочи в страни навреме – точно преди куршумът да го улучи.Другият – Брандън Леърс – насочи автомата си към Джулия и тръгна към нея,като едновременно ругаеше и се интересуваше от състоянието на приятеля си,който пък от своя страна го уведоми,че нищо му няма.После добави нещо неясно,което не стигна до ушите на никого.
В този момент Хейли дръпна Джулия за ръката.Клод се осъзна и двете залегнаха зад най-близкото легло.Точно на време.Порой от куршуми засипа мястото,където допреди малко бяха седели.Двете покриха лицата си с ръце,защото повечето от куршумите рикошираха,но не уцелиха никой.Хората отново започнаха да пищят.

В развитие Брой мнения : 100 Registration date : 06.12.2007

-Вземи това-Хейли натика в ръцете й пистолета си,оставайки без оръжие.Лицето й бе пребледняло,устните й бяха изгубили цвета си,но успяваше да задържи спойкоствието си.Брандън и Джон си подвикваха нещо зад бюрото-ИЗползвай клетъчния си телефон и задействай схемата.Не вдигай повече оръжие,чуваш ли ме?.Банкс ще пристигне скоро,до тогава..-Джулия я погледна малко уплашено-...до тогава ще играем по техните правила..Не мърдай оттук,Джулс,докато говоря,се обади!И не казвай на никой какво правя,дори Банкс да настоява.Ясно ли е?-Джулия закима-Добре се справи.Хайде сега.
Хейли тръсна глава и се изправи.Вдигна ръце и се завъртя с лице към двамата крадци,които едновременно бяха насочили оръжията си към нея.Морт им се усмихна лъчезарно.
-Радвам се да ви видя-каза им,без да спира да се усмихва.Докато ги баламосваше,всичко можеше да се оправи.
-Ние пък не-отвърна й Джонатан-Защо приятелката ти не се показва?Беше смела да насочва пистолет срещу мен,обаче сега се крие.Ей,малката,излез!
-Тя няма нищо общо.Ти искаш да си имаш работа с мен,не се закачай с нея!
-Уу,показваш ли си рогцата,а?
-Да.-потвърди Хейли.
-Джон-Брандън се намеси,сваляйки черната си маска.Рошавата му тъмнокафява коса щръкна все повече,а мастилените му очи се впиха в зелените на Морт.За миг жената потъна в безкрайния му поглед,но бързо се осъзна.Извърна глава.Караше я да се чувства неловко,а това никой не го можеше.Или поне никой не трябваше да го може.-Остави я намира.Нали искаше нея?Щом иска да защити приятелката си,нека.И без това не са ни притрябвали допълнителни трупове.
-Плашило-измърмори агентката достатъчно силно,така че всички да я чуят.Зад бюрото Джулия се ухили лекичко,докато набираше номера на аген Банкс-Казах вече,че няма нищо общо.Хайде,какво искате?Да оберете банката.Няма да стане.
-Оу,и защо не?-Джонатан се усмихна-Ти ли ще ни спреш,любима моя?
-Да.
-И с какво?С блестящата си коса или с перленото си личице?-Джон се забавляваше,като си мислеше,че се унижава.
-Аз съм на 23.-за миг мъжът се стъписа.Той беше едва на 24,както и Бран.А тя изглеждаше толкова по-млада от тях,и се предполагаше,че и по-неопитна.Но само една година..-Престани с тия умалителни.Кукличко,любима моя,бля бля.Ами ако си имам приятел?
-Имаш ли си?-думите на Леърс сякаш сами се изплъзнаха от устата му.Главата на приятеля му се обурна към него и ченето му увисна,а веждите на Хейли отидоха в косата й.
-Не.-отвърна му спокойно.Острият й слух долови тихия звук на набиране.Чу се прошепнато:"полицай Джулия е." и Хейли разбра,че трябва да говори-Вижте,момчета,да направим така.Вие ще ме оставите да ви закопчая и в замяна аз няма да ви убия.
-Все още ми е чудно с какво мислиш да ни убиеш-усмихна й се Брандън,вече поотпуснал се спокойно в остановката.Стреля по камерите с пет премерени удара и ги разруши всичките.
-Това ще си остане моята малка тайна-тя събра ръце пред гърдите си в недвусмислен жест,а Джон го прие веднага.Тъй като беше вече при касиерките,викна на Бран:
-Пребъркай я-другия мъж не отговори,а с бавни крачки се приближи до нея.Хейли разтвори ръце и крака,оставяйки се на ръцете му,макар да знаеше,че това никак няма да е забавно.Джулия зад нея шептеше някакви команди на Банкс,а се предполагаше,че и на началник Палмър.Дано всичко минеше по план.
Ръцете му минаха през нейните,спуснаха се надолу по гърдния й кош,избягвайки по-личните зони,а след това и през бедрата й,наеждайки се,за да се спусне по краката й.Цялото й тяло настръхна.Държеше се някак мило,някак нежно,което бе странно..Тя си бе очаквала направо бой.
-Чиста е-обяви Бран спокойно.Тъмносините му очи не се отделяха от Хейли,макар наум да прехвърляше възможностите как да се измъкнат с парите.Обърна гръб на жената и се приближи до Джон,шептейки в ухото му.
"-Трябва да минем през задната врата,защото сигурността в гласа й не ми харесва.Тя е направила нещо,нещо,което сме изпуснали."
Джон го изгледа възмутено.За миг лицата им бяха на едно ниво и точно тогава,Морт изкрещя:
-Джули,сега!-два пистолета полетяха към протегнатите ръце на агентката ,а полицайката изскочи зад бюрото с още две оръжия.Стреляха без спирка,а Бран и Джон бяха принудени да грабнат само един чувал с пари и да побягнат.
В банката нахълтаха няколко агента.
-Банкс,отзад!-извика почти в истерия Хейли и пускайки единия пистолет,се затича след мъжете.Джули я последва.
Тичаха на едно ниво,спускайки се по витите стълби надолу към мазето.От мазето на Банката имаше вход към градския канал.Стигнеха ли до канала,бяха се измъкнали.Агентите и местните полицаи се спускаха през шахтата,но ако крадците бяха достатъчно бързи,целия план отиваше по дяволите.
-Мини оттам-посочи Джулия,а Морт я изгледа неразбиращо-Повярвай ми,познавам канала на Ел ей!
Хейли кимна и двете се разделиха в противоположните посоки.

Джулия полагаше максимални усилия да се придвижва възможно най-бързо.Стъпките и отекваха болезнено в тишината,а тези на Хейли едва достигаха до слуха и.Имаше два варианта за нея и за него – той да хлътне в разклонението и да я остави с пръст в уста или да продължи направо,където щеше да падне в капана и.
Жената се надяваше,че именно това е нейния коз.Престъпникът нямаше от къде да знае,че преди години бяха преградили мястото отпред и вместо това направиха едно разклонение малко по-на долу.Причината беше един инцидент с едно деветгодишно момиченце.Тъй като каналът се намираше в близост до едно училище се случваха чести инциденти на изкълчвания,но само дотам.Никога никой не беше падал,но обстоятелствата заварили малката красавица неподготвена и тя паднала в дупката.Счупила си един крак и ръка,а много други места по тялото и били натъртени.Местната полиция я извадила чак след три часа,защото точно в този момент на нещастие,в другият край на града избухнала бомба.Майката на детето била в истерия и може би на крачка от лудостта.Момичето било в шок.Счупените крайници,леката каустрофобия и плъховете я докарали до такова състояние,че думите му замирали в гърлото.Лекарите помислили,че тя си е глътнала езика,но в последствие установили,че детето е способно да говори.
Вестниците гръмнаха за миг.Тази история преплетена с тази за бомбата им донасяше страшна печалба,а и беше добър довод за нападки по отношение на тогавашните политици.След този ден бяха предприети предпазни мерки около каналите.
Но той не знаеше това.И ако късметът бе на нейна страна,много скоро щяха да се изправят един срещу друг.

Хейли пое в противоположната посока.Стъпките и отекваха болезнено в тишината,а тези на Джулия вече едва достигаха до слуха и.Знаеше,че Джонатан и Брандън се бяха разделили.Знаеше,че пое в посоката,в която Леърс тръгна.Пистолетите бяха вдигнати,а пръстите и пулсираха леко върху спусъка.Беше готова.

Джулия Клод прекъсна молитвата си по средата,когато чу ругатните пред себе си.На лицето и цъфна усмивка.Стисна пистолетите си по здраво и запристъпва напред.Нямаше начин да се разминат.Очите и вече бяха привикнали с тъмнината и тя различи доближаващият я силует.
По звука на стъпките се ориентира къде вероятно са краката му и насочи пистолета си натам.Но стъпките изведнъж спряха.Джулия притаи дъх.Пръстът и всеки момент щеше да се отпусне на спусъка и…
Чу се изстрел.Само че не от посоката,от която трябваше да дойде.Джулия извика от болка и изненада и изпусна пистолетите си.Пръстите и напипаха мястото,където куршумът беше пронизал крака и.Почувства горещите капки кръв по пръстите си.Раната не беше нито много голяма,нито много дълбока.
Жената за опипва слепешката за оръжието си.Нещо студено се опря в челото и и тя се принуди да застане мирно.Знаеше,че това е дулото на пистолета му.
-Изкушавам се да ти пръсна мозъка. – изсъска в тъмнината той.
-Давай тогава. – отвърна Джулия и нов поток от болка се вля в крака и.Тя стисна очи.
-Ще ти се размине този път. – отвърна и мъжът.Хвана я за косата и дръпна главата и назад.Жената усещаше дъха му по кожата си. – Кажи на Морт,че следващият път,когато стреляте по мен,няма да ви се размине толкова лесно.
Джулия се отпусна на влажната земя.Миризмата на канала изведнъж и се стори отвратителна.Стъпките на Джонатан Чейз се отдалечаваха.Клод реши,че няма да има нужда от оръжието си.Поне не сега.Започна да лази,едва едва привлачвайки крака си.Надяваше се поне Хейли да успее.

В развитие Брой мнения : 100 Registration date : 06.12.2007

Оглеждаше се наоколо,а цялото й същество беше настръхнало.Чувстваше се като див звяр,който дебне своята плячка,но малко или много се съмняваше,че ще я хване.Нещо определено не беше наред с този канал.Миризмата на умрели плъхове се стелеше наоколо,а и беше толкова тъмно.Потрепери.
Направи още няколко крачки,но се препъна в нещо и се строполи в мръсната вода.Косата й се сплъсти и по нея полепнаха боклуци,но Хейли си наложи да не им обръща внимание.Важното беше да хване Леърс и да си свърши работата..След следващите четири крачки чу някой да диша до нея.Аха!Беше го пипнала значи.
Изведнъж усети как някой й запушва устата и я срита през колената.Тя започна да се свлича безпомощно,когато усети две здраво ръце да я вдигат.Остави я на един от камъните отстрани и се надвеси над нея.
-Мълчи си,Морт-изсъска й,когато тя понечи да каже нещо.Нима това бе Брандън?-Това не се е случило.-Хейли усети ножа,който бе скрила във вътрешния си джоб.Измъкна го рязко и го опря в корема му,прорязвайки леко ризата му.Бран й се усмихна заговорнически.-Ако исках да умреш,вече щеше да си в рая.Или в ада,може би.Но не си.Затова и ти няма да ме убиеш,Хейли.
Сепна се от тази проява на близост.УСещаше дъха му на сантиметри от лицето си.
-Какво искаш?
-Да изляза оттук.Очите ми не могат да привикнат с тъмнината.
-Не,говоря в глобален аспект.Вмисъл,ще поискаш с него,след като няма да се трепем.-Хейли се усмихна плахо,макар че знаеше,че той няма да я види."Какво правиш,по дяволите?!"-изкрещя някой в главата й.
-Не,само да изляза оттук,мис аз-съм-завършила-колеж.-изправи се и й подаде ръка.Морт я пое с малко колебание.-А сега се изпарявам.-с последните си думи,за миг изчезна от погледа й.Не че преди това беше там.
Жената настръхна и й отне доста време да се освести.Банкс щеше да ги залови от другата страна на канала.Тя трябваше просто да намери Джулия.

Джулия присви очи при новия поток от болка.От влаченето,раната на крака и се бе отворила повече и без съмнение вече бе възпалена.Ръцете и драската отчаяно по земята и бяха омазани с кал и какви ли не други гадости чак до лактите.Влажни кичури коса бяха полепнали по мокрото и от пот лице.Вонята на канала се просмукваше в ноздрите и.Усещаше,че скоро ще повърне и впрегна всичките си усиля да задържи обяда си поне още малко.Дъхът и излизаше на пресекулки – сух и хриплив.
Малко преди да стигне до разклонението,през което Джонатан Чейз,а по-късно и Брандън Леърс,се измъкнаха,Джулия изгуби съзнание.Последната нещо,което мина през главата и,минутата преди да изпадне в несвяст,бяха думите на Чейз.
Един плъх нахално се приближи до нея.Миризмата на канала беше нещо обичайно за него.Той се настани на сантиметри от носа и и започна да яде нещо,което току-що бе уловил да плува в мръсните води на канала.

Когато отвори очи белотата на помещението я заслепи.Последното,което помнеше беше,че прекара цяла вечност в тъмния,мръсен канал.Джулия се изправи рязко и веднага видя Хейли,която четеше нещо.Морт вдигна глава от четивото си.
-Добре ли си? – попита сериозно тя.
Изведнъж споменът за това какво точно се бе случило нахлу в главата и.Погледът на червенокосата се спусна по крака и – беше бинтован.Нямаше кръв.
-Така мисля. – отвърна жената и се опита да се усмихне,ала не се получи.Все още беше замяна и объркана,а излишните движения само влошаваха положението.
-Предполагам,че трябва да си почиваш още. – леко се усмихна другата жена и стана.Ще се върна по-късно.Трябва да ми разкажеш какво се случи в тунела.
-Окей. Сигурна ли си,че не ти трябва спешно информацията? – вдигна вежди Джулия. – Няма много за казване,но ако искаш мога да ти разкажа още сега.
Агентката се замисли,после поклати глава.
-Когато се върна ще ми разкажеш. – каза тя и затвори вратата след себе си.
Джулия потъна във меката възглавница.Все още усещаше вонята по себе си,но сега тя се смесваше с миризмата на лекарства и болни.Беше даже по-лошо и от преди.