Ревю - Директор На Водопад
На крака сме родени
със краката твориме,
по познати пътеки
всички дружно вървиме,
общо взето щастливи,
общо взето нещастни,
домовете ни пълни,
но главите ни празни.
От сън уморени
по бюрата лежиме,
носим пълни кореми
и затова ще тежиме,
с бързината на мравки,
но с идеи големи,
всеки се бърка
в чужди проблеми.
Припев:
Висшист до висшиста,
комин до комин,
пушеци разни,
бял, червен и син.
Животът е труден,
но понякога плах,
наляво да тръгнем,
но със десния крак.
От яйцето със песен
валяк път си пробива,
всичко що е природа
със асфалт ще залива
магистрали и централи,
завод до завод,
всички дружно вървиме
към научен възход.
Искам да бъда директор, на водопад! /4x
Припев:...
Нова генерация - Градината на света
Пророкът:
Орелът кацна на земята,
голям е като слънце с огнени черти,
от погледа му идва вятър,
разпръснал всичките съзвездия преди.
Виж колко е нещастна,
науката, в която вярваш ти,
тук пише "Идва краят".
И никой няма да прости.
Дебели учени не вярват,
че са погълнали напразно цял живот.
На стройни дипломи се радват,
които маршируват с триумфален ход.
На пътя виждат всички -
бариерата стои,
един железничар смутен
ме гледа с питащи очи.
Моралът, чичко застаряващ,
се чуди как да се самозадоволи.
Приел е ролята на страдащ
и гледа по паважа в публичните дни.
Войската е богатство,
което имаш ти
те чакат в твоя поглед
вселената да се спаси.
Малката лигла:
Задъхано приличам,
разкъсано живея,
след свойте стъпки тичам
и плувам във мъгла.
Сега!
Не, не, не, не обичам
да, да, да, да живея.
И всяка сутрин плача
в градината на света.
Не да не да не да не да не викам
Не да не да не да не да не пея
Не да не да не да не да не скачам
в градината на света.
Градината на света.
